Anterez
72 313
29 oct 2019, 13:16

Душа за никъде 

  Poesía » Otra
770 4 4

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени,
създадени от светлина и мрак.
Душата ми крайпътен знак,
прегърбен, брулен, сочещ кръстопът.
Неспиращ бяг.
А раната остава пак
като размътен речен бряг,
прорязал пясъчната плът.
Душа прободена с игли
като забравен игленик в кутия стара.
Защо боли?!
А вън вали
сред призрачни мъгли,
прикрили чувствата сред пара.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За мен беше удоволствие да прочета този стих, Тони. Много ми хареса! Дерзай!
  • "Душа прободена с игли
    като забравен игленик в кутия стара..."
    Интересни метафори, Тони!...
  • Харесва ми!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??