Душа за никъде
Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени,
създадени от светлина и мрак.
Душата ми крайпътен знак,
прегърбен, брулен, сочещ кръстопът.
Неспиращ бяг.
А раната остава пак
като размътен речен бряг,
прорязал пясъчната плът.
Душа прободена с игли
като забравен игленик в кутия стара.
Защо боли?!
А вън вали
сред призрачни мъгли,
прикрили чувствата сред пара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
