Душа за никъде

29.10.2019 г., 13:16 ч.

Поезия » Друга

941 4 4

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени,
създадени от светлина и мрак.
Душата ми крайпътен знак,
прегърбен, брулен, сочещ кръстопът.
Неспиращ бяг.
А раната остава пак
като размътен речен бряг,
прорязал пясъчната плът.
Душа прободена с игли
като забравен игленик в кутия стара.
Защо боли?!
А вън вали
сред призрачни мъгли,
прикрили чувствата сред пара.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2019-10-30T11:27:29+02:00

За мен беше удоволствие да прочета този стих, Тони. Много ми хареса! Дерзай!
Роби (Роберт)

2019-10-30T08:11:21+02:00

"Душа прободена с игли
като забравен игленик в кутия стара..."
Интересни метафори, Тони!...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-10-29T21:24:59+02:00

Харесва ми!
Блу (Blue)

2019-10-29T15:09:23+02:00

Много ми хареса!