Anterez
72 317
Oct 29, 2019, 1:16 PM

Душа за никъде 

  Poetry » Other
940 4 4

Душата ми е плочка натрошена,
протъркана, настъпена от нечий крак.
Парчета разпилени.
А вътре нещо стене -
в пресечна точка на промени,
създадени от светлина и мрак.
Душата ми крайпътен знак,
прегърбен, брулен, сочещ кръстопът.
Неспиращ бяг.
А раната остава пак
като размътен речен бряг,
прорязал пясъчната плът.
Душа прободена с игли
като забравен игленик в кутия стара.
Защо боли?!
А вън вали
сред призрачни мъгли,
прикрили чувствата сред пара.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За мен беше удоволствие да прочета този стих, Тони. Много ми хареса! Дерзай!
  • "Душа прободена с игли
    като забравен игленик в кутия стара..."
    Интересни метафори, Тони!...
  • Харесва ми!
  • Много ми хареса!
Random works
: ??:??