20 sept 2008, 7:53

Душата

1.1K 0 2

Душата 

 

Когато душата ти се е събрала в капка от роса
и ти я търсиш в нечии чужди, далечни небеса,
помни, че тя е както в бистрата роса,
така и в онази блещукаща звезда,
но винаги в теб ще се възражда тя.

 

Дори дните тъжно да запустеят
и часовете тихо да избледнеят,
душата щом тръгва към мечти,
животът в теб вечно ще блести.

 

Когато мъничко дръвче
решиш в нечие сърце да посадиш,
от неговата любов бързо ще се възродиш.
Помни, че твоята душа
оставя върху него една светла следа
и запълва мъчна празнина
с лъчи от чиста светлина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Грънчарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...