20.09.2008 г., 7:53

Душата

1.1K 0 2

Душата 

 

Когато душата ти се е събрала в капка от роса
и ти я търсиш в нечии чужди, далечни небеса,
помни, че тя е както в бистрата роса,
така и в онази блещукаща звезда,
но винаги в теб ще се възражда тя.

 

Дори дните тъжно да запустеят
и часовете тихо да избледнеят,
душата щом тръгва към мечти,
животът в теб вечно ще блести.

 

Когато мъничко дръвче
решиш в нечие сърце да посадиш,
от неговата любов бързо ще се възродиш.
Помни, че твоята душа
оставя върху него една светла следа
и запълва мъчна празнина
с лъчи от чиста светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Грънчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...