Sep 20, 2008, 7:53 AM

Душата 

  Poetry » Phylosophy
870 0 2

Душата 

 

Когато душата ти се е събрала в капка от роса
и ти я търсиш в нечии чужди, далечни небеса,
помни, че тя е както в бистрата роса,
така и в онази блещукаща звезда,
но винаги в теб ще се възражда тя.

 

Дори дните тъжно да запустеят
и часовете тихо да избледнеят,
душата щом тръгва към мечти,
животът в теб вечно ще блести.

 

Когато мъничко дръвче
решиш в нечие сърце да посадиш,
от неговата любов бързо ще се възродиш.
Помни, че твоята душа
оставя върху него една светла следа
и запълва мъчна празнина
с лъчи от чиста светлина!

© Михаела Грънчарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??