20 сент. 2008 г., 07:53

Душата

1.1K 0 2

Душата 

 

Когато душата ти се е събрала в капка от роса
и ти я търсиш в нечии чужди, далечни небеса,
помни, че тя е както в бистрата роса,
така и в онази блещукаща звезда,
но винаги в теб ще се възражда тя.

 

Дори дните тъжно да запустеят
и часовете тихо да избледнеят,
душата щом тръгва към мечти,
животът в теб вечно ще блести.

 

Когато мъничко дръвче
решиш в нечие сърце да посадиш,
от неговата любов бързо ще се възродиш.
Помни, че твоята душа
оставя върху него една светла следа
и запълва мъчна празнина
с лъчи от чиста светлина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Грънчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...