Душата да е в бяло

12 jun 2020, 10:49

Poesía » Civil

653 1 2

Душата да е в бяло

Притъмня небето, така изведнъж,
сякаш с години не беше валяло.
Надвиснаха облаци над младия мъж,
нека душата му, поне да е в бяло.

Погледна нагоре, търсеше ятото,
изплашен, да не би да е отлетяло.
Обърна се, видя в стаята познатото,
самота, нека душата, поне да е в бяло.

А колко живот има в облака черен,
след всяка буря, идва и ново начало.
Сред светкавици губи се приятелят верен,
нека душата, поне да е в бяло.

Явор Перфанов
11.06.2020 г.
Г. Оряховица

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.