Душата да е в бяло
Притъмня небето, така изведнъж,
сякаш с години не беше валяло.
Надвиснаха облаци над младия мъж,
нека душата му, поне да е в бяло.
Погледна нагоре, търсеше ятото,
изплашен, да не би да е отлетяло.
Обърна се, видя в стаята познатото,
самота, нека душата, поне да е в бяло.
А колко живот има в облака черен,
след всяка буря, идва и ново начало.
Сред светкавици губи се приятелят верен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up