Душата една е

pamitam (Памела)
61 35

7 jul 2017, 17:59

Poesía

365 1 0

Защото в живота все е така –

чувстваш се ранéн дори от дъжда.

Душата ти нещо все я раздира,

сърцето ти нежно, някой го убива.

Ръце им протягаш – чупят ги все.

Сърцето си даваш, с любов ги даряваш,

а с отрова връщат ти те.

Крехка, ранима – душата една е,

в замяна я даваш и дяволът знае.

Откупува я кротко и тихо,

а после убива я бавно, но диво...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.