Защото в живота все е така –
чувстваш се ранéн дори от дъжда.
Душата ти нещо все я раздира,
сърцето ти нежно, някой го убива.
Ръце им протягаш – чупят ги все.
Сърцето си даваш, с любов ги даряваш,
а с отрова връщат ти те.
Крехка, ранима – душата една е,
в замяна я даваш и дяволът знае.
Откупува я кротко и тихо,
а после убива я бавно, но диво...