Душата една е

Защото в живота все е така –

чувстваш се ранéн дори от дъжда.

Душата ти нещо все я раздира,

сърцето ти нежно, някой го убива.

Ръце им протягаш – чупят ги все.

Сърцето си даваш, с любов ги даряваш,

а с отрова връщат ти те.

Крехка, ранима – душата една е, 

в замяна я даваш и дяволът знае.

Откупува я кротко и тихо,

а после убива я бавно, но диво...