7.07.2017 г., 17:59 ч.

Душата една е 

  Поезия
535 1 0
Защото в живота все е така –
чувстваш се ранéн дори от дъжда.
Душата ти нещо все я раздира,
сърцето ти нежно, някой го убива.
Ръце им протягаш – чупят ги все.
Сърцето си даваш, с любов ги даряваш,
а с отрова връщат ти те.
Крехка, ранима – душата една е,
в замяна я даваш и дяволът знае.
Откупува я кротко и тихо,
а после убива я бавно, но диво...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Предложения
: ??:??