29 oct 2015, 18:20

Душата и стихът

  Poesía » Otra
958 0 2

ДУШАТА И СТИХЪТ

 

Душата и без посока да се скита,

стихът с лекота в нея пак ще се заплита,

че взима тя герои от живота сложен,

необятно труден и много тревожен.

Прилича той на ураган или стихия

и така връхлита, неочаквано почти

или е неземна и упойваща магия,

накрай звездите сътворена от лъчи.

 

Вековната мъдрост на музите

с поетична дързост се преплита

в невидимата същност на образите,

с която въображението полита.

Стиховете смятам, че положително

ще ни възродят с истините си вечни.

Да успеем знам, че е наложително,

защото важното е да сме човечни.

 

Понякога, но за щастие рядко, мълчи

тревожно притихнала, душата немее

и с трепет нежен в нея стъхът не звучи -

тя чака като фрегата бяла вятър да повее.

На поета силна страна е търпението

и в миговете на безветрие ще си припомни,

че най-важното от всичко е значението

на онова, което заслужава да се помни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Катя. Винаги е приятно, когато човек разбере,че е успял да въздейства с поезията си. Нейната роля е точно в това да ни накара да съпреживяваме заедно с другите и да се вълнуваме от живота около нас и вътре в нас.
    Желая ти лека вечер и много успешни дни!
  • Здравей,Весела!Много ми хареса стихът ти,Душата и стихът!
    "Понякога, но за щастие рядко, мълчи
    тревожно притихнала, душата немее
    и с трепет нежен в нея стихът не звучи -
    тя чака като фрегата бяла вятър да повее.
    На поета силна страна е търпението
    и в миговете на безветрие ще си припомни,
    че най- важното от всичко е значението
    на онова, което заслужава да се помни."
    За мен поезията винаги е била онзи спасителен оазис
    който е напоявал жаждата ми за живот...
    Поздравления за прекрасния стих!Докосна ме!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...