Душата и стихът
ДУШАТА И СТИХЪТ
Душата и без посока да се скита,
стихът с лекота в нея пак ще се заплита,
че взима тя герои от живота сложен,
необятно труден и много тревожен.
Прилича той на ураган или стихия
и така връхлита, неочаквано почти
или е неземна и упойваща магия,
накрай звездите сътворена от лъчи.
Вековната мъдрост на музите
с поетична дързост се преплита
в невидимата същност на образите,
с която въображението полита.
Стиховете смятам, че положително
ще ни възродят с истините си вечни.
Да успеем знам, че е наложително,
защото важното е да сме човечни.
Понякога, но за щастие рядко, мълчи
тревожно притихнала, душата немее
и с трепет нежен в нея стъхът не звучи -
тя чака като фрегата бяла вятър да повее.
На поета силна страна е търпението
и в миговете на безветрие ще си припомни,
че най-важното от всичко е значението
на онова, което заслужава да се помни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Найденова Всички права запазени
