20 jul 2008, 13:16

Душата ми 

  Poesía » De amor
872 0 28
,,ИМАХ НУЖДА ОТ ТЕБ.
ДА НАХРАНЯ ДУШАТА СИ!''

Пламен Парнарев



Гладна бе.
Като вълчица.
Душата клета виеше из мрака.
Събирах и трошица по трошица!
Храних я с остатъци от вятър!

Поканих те в дома си.
На вечеря.
Със свещите запалени по масата.
Нагиздих най-прекрасната постеля,
останала в следите и по пясъка!

Поръчай ú текила.
Днес ще пие.
На срещите си пие до откат.
В живота и нахлу като магия,
а толкова се пази от това.

Пристъпвай леко.
Да не я уплашиш.
Прегърни я, даже и да спи.
Има нужда да я стопли някой.
Моля те, с любов я нахрани!

....................
Ще избяга от себе си.
Утре.
Ще забрави, че днес я боли.
Ще замръзне в очите и вътре
онзи спомен от днес и преди!

Ала днес...
Ала днес ще попие
всяка фибра вълшебен прашец
и ще бъде като приказна фея,
уловила прекрасния принц!



© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??