Душата ми

20 jul 2008, 13:16

Poesía » De amor

959 0 28

,,ИМАХ НУЖДА ОТ ТЕБ.
ДА НАХРАНЯ ДУШАТА СИ!''
Пламен Парнарев
Гладна бе.
Като вълчица.
Душата клета виеше из мрака.
Събирах и трошица по трошица!
Храних я с остатъци от вятър!
Поканих те в дома си.
На вечеря.
Със свещите запалени по масата.
Нагиздих най-прекрасната постеля, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата ми

Искате да прочетете повече?

Propuestas