20 июл. 2008 г., 13:16

Душата ми

1.1K 0 28
,,ИМАХ НУЖДА ОТ ТЕБ.
ДА НАХРАНЯ ДУШАТА СИ!''

Пламен Парнарев



Гладна бе.
Като вълчица.
Душата клета виеше из мрака.
Събирах и трошица по трошица!
Храних я с остатъци от вятър!

Поканих те в дома си.
На вечеря.
Със свещите запалени по масата.
Нагиздих най-прекрасната постеля,
останала в следите и по пясъка!

Поръчай ú текила.
Днес ще пие.
На срещите си пие до откат.
В живота и нахлу като магия,
а толкова се пази от това.

Пристъпвай леко.
Да не я уплашиш.
Прегърни я, даже и да спи.
Има нужда да я стопли някой.
Моля те, с любов я нахрани!

....................
Ще избяга от себе си.
Утре.
Ще забрави, че днес я боли.
Ще замръзне в очите и вътре
онзи спомен от днес и преди!

Ала днес...
Ала днес ще попие
всяка фибра вълшебен прашец
и ще бъде като приказна фея,
уловила прекрасния принц!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...