10 may 2006, 7:49

Душата ми 

  Poesía
940 0 6
Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.

В спомени изтъркани
са ценности и снимки,
в безвремие превърнати
са маски и обвивки.

А някъде в мазетата
завита, скрита, позатрупана
лежи душата ми, отнетата
и чака дреха нова, поизтупана...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??