May 10, 2006, 7:49 AM
Душата ми
Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани
са ценности и снимки,
в безвремие превърнати
са маски и обвивки.
А някъде в мазетата
завита, скрита, позатрупана
лежи душата ми, отнетата
и чака дреха нова, поизтупана...
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани
са ценности и снимки,
в безвремие превърнати
са маски и обвивки.
А някъде в мазетата
завита, скрита, позатрупана
лежи душата ми, отнетата
и чака дреха нова, поизтупана...
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всъщност, да, Аско, казвали са ми го неведнъж... и все пак съм безкрайно щастлива в малката си вселена
-
Благодаря за хубавите думи
-
Хареса ми!
-
Харесах си последния куплет!Поздрав!
-
Стихотворението е супер!!!
-
Интересен стих!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
