Душата ми
Душата ми
Като цигара все едно гори!
От сивия дим въздухът се задушава!
Отровите-болки в нея ли преброи,
че да подишам не ми дава...
Душата ми - запалена свещ,
с потичащи сълзи по нея,
защото я пали само огън горещ
и като восък линея...
Няма любов, която тя да загрява!
И като счупено огледало
на парчета в образ всякакъв се разпилява...
и от черно става бяло...
А душата е и бяла пустиня,
мираж, фалш само!
Като покорна робиня
и стига и целувка по голото рамо!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андреа Емилова Todos los derechos reservados
