28 may 2008, 15:47

Душата ми

  Poesía
1.7K 0 4
 

Душата ми

 

Като цигара все едно гори!

От сивия дим въздухът се задушава!

Отровите-болки в нея ли преброи,

че да подишам не ми дава...

 

Душата ми - запалена свещ,

с потичащи сълзи по нея,

защото я пали само огън горещ

и като восък линея...

 

Няма любов, която тя да загрява!

И като счупено огледало

на парчета в образ всякакъв се разпилява...

и от черно става бяло...

 

А душата е и бяла пустиня,

мираж, фалш само!

Като покорна робиня

и стига и целувка по голото рамо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреа Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!...
  • Господи, пази душата от раните на любовта... Не е честно така, нали?! Знам го от личен опит... С обич, мила Андреа
  • пази душата си, мила Андреа...
    много ме натъжи...с обич за теб.
  • Много много ми харесва особено тук:

    А душата е и бяла пустиня,
    мираж, фалш само!
    Като покорна робиня
    и стига и целувка по голото рамо!


    Поздравления- много добре пишеш!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...