Душата ми

28 мая 2008 г., 15:47

Поэзия

1420 0 4

Душата ми

Като цигара все едно гори!

От сивия дим въздухът се задушава!

Отровите-болки в нея ли преброи,

че да подишам не ми дава...

Душата ми - запалена свещ,

с потичащи сълзи по нея,

защото я пали само огън горещ

и като восък линея...

Няма любов, която тя да загрява!

И като счупено огледало

на парчета в образ всякакъв се разпилява...

и от черно става бяло...

А душата е и бяла пустиня,

мираж, фалш само!

Като покорна робиня

и стига и целувка по голото рамо!

velvet (Андреа Емилова)

2008-07-10T12:12:27+03:00

Благодаря!...
c.candy (Сара Ангелова)

2008-06-09T18:06:59+03:00

Господи, пази душата от раните на любовта... Не е честно така, нали?! Знам го от личен опит... С обич, мила Андреа
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-28T17:00:06+03:00

пази душата си, мила Андреа...
много ме натъжи...с обич за теб.
*Dark_Girl* (Вили)

2008-05-28T16:09:29+03:00

Много много ми харесва особено тук:

А душата е и бяла пустиня,
мираж, фалш само!
Като покорна робиня
и стига и целувка по голото рамо!

Поздравления- много добре пишеш!