May 28, 2008, 3:47 PM

Душата ми 

  Poetry
1248 0 4
 

Душата ми

 

Като цигара все едно гори!

От сивия дим въздухът се задушава!

Отровите-болки в нея ли преброи,

че да подишам не ми дава...

 

Душата ми - запалена свещ,

с потичащи сълзи по нея,

защото я пали само огън горещ

и като восък линея...

 

Няма любов, която тя да загрява!

И като счупено огледало

на парчета в образ всякакъв се разпилява...

и от черно става бяло...

 

А душата е и бяла пустиня,

мираж, фалш само!

Като покорна робиня

и стига и целувка по голото рамо!

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря!...
  • Господи, пази душата от раните на любовта... Не е честно така, нали?! Знам го от личен опит... С обич, мила Андреа
  • пази душата си, мила Андреа...
    много ме натъжи...с обич за теб.
  • Много много ми харесва особено тук:

    А душата е и бяла пустиня,
    мираж, фалш само!
    Като покорна робиня
    и стига и целувка по голото рамо!


    Поздравления- много добре пишеш!
Random works
: ??:??