13 oct 2010, 12:18

Душата ми

  Poesía » Civil
707 0 2

ДУШАТА МИ

 

Душата ми е сърдечен храм.

На пръсти тука трябва да се влиза.

И свещ за любов палете там.

И моля, не говорете тук за криза.

 

Във този храм девствени са влизали.

Хетери с очи забулени от омайна страст.

Пияница дарявал ме с последна си риза.

И блудници са търсили тук своята власт.

 

Сега е много пусто и тихо в храма.

Само приятелите влизат - птици на ята.

От виното за комка пият без срама.

Пияни се кълнат, че идва краят на света...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...