13 oct 2010, 12:18

Душата ми

  Poesía » Civil
709 0 2

ДУШАТА МИ

 

Душата ми е сърдечен храм.

На пръсти тука трябва да се влиза.

И свещ за любов палете там.

И моля, не говорете тук за криза.

 

Във този храм девствени са влизали.

Хетери с очи забулени от омайна страст.

Пияница дарявал ме с последна си риза.

И блудници са търсили тук своята власт.

 

Сега е много пусто и тихо в храма.

Само приятелите влизат - птици на ята.

От виното за комка пият без срама.

Пияни се кълнат, че идва краят на света...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...