Oct 13, 2010, 12:18 PM

Душата ми

  Poetry » Civic
705 0 2

ДУШАТА МИ

 

Душата ми е сърдечен храм.

На пръсти тука трябва да се влиза.

И свещ за любов палете там.

И моля, не говорете тук за криза.

 

Във този храм девствени са влизали.

Хетери с очи забулени от омайна страст.

Пияница дарявал ме с последна си риза.

И блудници са търсили тук своята власт.

 

Сега е много пусто и тихо в храма.

Само приятелите влизат - птици на ята.

От виното за комка пият без срама.

Пияни се кълнат, че идва краят на света...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...