9 may 2014, 16:37

Душата ми

  Poesía
1.2K 0 10

ДУШАТА МИ

 

Душата ми е нежна и ранима!

О, колко много болки носи тя

под меката си зимна пелерина,

изплетена от пролетни цветя!

 

Когато ù се плаче, пак се смее

и всичките обиди ще прости!

Понякога с издрани колене е,

но никога с недонаписан стих!

 

На този свят кому ли е потребна -

с аршини земни мерят любовта...

Ала веднъж привлечена от тебе,

ще те обича и отвъд смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...