ДУШАТА МИ
Душата ми е нежна и ранима!
О, колко много болки носи тя
под меката си зимна пелерина,
изплетена от пролетни цветя!
Когато ù се плаче, пак се смее
и всичките обиди ще прости!
Понякога с издрани колене е,
но никога с недонаписан стих!
На този свят кому ли е потребна -
с аршини земни мерят любовта...
Ала веднъж привлечена от тебе,
ще те обича и отвъд смъртта!
© Христина Радомирова Всички права запазени