9.05.2014 г., 16:37

Душата ми

1.2K 0 10

ДУШАТА МИ

 

Душата ми е нежна и ранима!

О, колко много болки носи тя

под меката си зимна пелерина,

изплетена от пролетни цветя!

 

Когато ù се плаче, пак се смее

и всичките обиди ще прости!

Понякога с издрани колене е,

но никога с недонаписан стих!

 

На този свят кому ли е потребна -

с аршини земни мерят любовта...

Ала веднъж привлечена от тебе,

ще те обича и отвъд смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....