9.05.2014 г., 16:37

Душата ми

1.2K 0 10

ДУШАТА МИ

 

Душата ми е нежна и ранима!

О, колко много болки носи тя

под меката си зимна пелерина,

изплетена от пролетни цветя!

 

Когато ù се плаче, пак се смее

и всичките обиди ще прости!

Понякога с издрани колене е,

но никога с недонаписан стих!

 

На този свят кому ли е потребна -

с аршини земни мерят любовта...

Ала веднъж привлечена от тебе,

ще те обича и отвъд смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...