ДУШАТА  МИ

Душата  ми  е  силна, но  е  в  стон.

Смълчана - стремително изкачва се.

Подгонена от вихъра - унесено лети.

Душата  ми  пътува  като  скитник.

Душата  ми  е  кротка - не  крещи.

Танцуват мислите ми райски танци.

Прелитат  и  достигат  дълбини -

замислена душата скита неуморно.

Душата  ми  е  силна, не  крещи...

Разбира тя, че тук е  - временно!

Къде  ще  иде  тя  без  мен?

Да  бъдем  двете  сме  обречени.

Събужда  се  духът  ми  притаен.

С протегнати ръце - душата ми се рее.

Ураган  бушува  ви,  сърцето  студенее,

но  бие  с  ритъм  на  камбанен звън.