2 апр. 2014 г., 22:23

Душата ми

469 0 0

ДУШАТА  МИ

 

Душата  ми  е  силна, но  е  в  стон.

Смълчана - стремително изкачва се.

Подгонена от вихъра - унесено лети.

Душата  ми  пътува  като  скитник.

 

Душата  ми  е  кротка - не  крещи.

Танцуват мислите ми райски танци.

Прелитат  и  достигат  дълбини -

замислена душата скита неуморно.

 

Душата  ми  е  силна, не  крещи...

Разбира тя, че тук е  - временно!

Къде  ще  иде  тя  без  мен?

Да  бъдем  двете  сме  обречени.

 

Събужда  се  духът  ми  притаен.

С протегнати ръце - душата ми се рее.

Ураган  бушува  ви,  сърцето  студенее,

но  бие  с  ритъм  на  камбанен звън.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...