B1o1g1i1 (Богдан Вълков) B1o1g1i1 (Богдан Вълков)
14
14 may 2014, 0:15

Душата ми...

782 0 5

Душата ми навярно е вълчица

и скита се сега сред пустошта,

тя вие тихомълком през нощта

и иска да намери свойта пролет...

 

Една лети като бездомна птица,

посърнала от празна самота,

стреми се къмто своята страна,

но дълъг ще е още този полет...

 

Прегърбена е, сбръчкана старица

от глупост и житейска тегота,

тя броди изморена по света

и търси път широк, просторен, нов...

 

Жадува тя за своята любов,

за трайна, дълга, вечна свобода

от дребни хора с плиткава душа,

разглеждащи света зад своя плет...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Вълков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0