B1o1g1i1 (Богдан Вълков)
14 9
14.05.2014 г., 0:15 ч.

Душата ми... 

  Поезия » Философска
507 0 5

Душата ми навярно е вълчица

и скита се сега сред пустошта,

тя вие тихомълком през нощта

и иска да намери свойта пролет...

 

Една лети като бездомна птица,

посърнала от празна самота,

стреми се къмто своята страна,

но дълъг ще е още този полет...

 

Прегърбена е, сбръчкана старица

от глупост и житейска тегота,

тя броди изморена по света

и търси път широк, просторен, нов...

 

Жадува тя за своята любов,

за трайна, дълга, вечна свобода

от дребни хора с плиткава душа,

разглеждащи света зад своя плет...

© Богдан Вълков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??