B1o1g1i1 (Богдан Вълков)
14 9
May 14, 2014, 12:15 AM

Душата ми... 

  Poetry » Phylosophy
545 0 5

Душата ми навярно е вълчица

и скита се сега сред пустошта,

тя вие тихомълком през нощта

и иска да намери свойта пролет...

 

Една лети като бездомна птица,

посърнала от празна самота,

стреми се къмто своята страна,

но дълъг ще е още този полет...

 

Прегърбена е, сбръчкана старица

от глупост и житейска тегота,

тя броди изморена по света

и търси път широк, просторен, нов...

 

Жадува тя за своята любов,

за трайна, дълга, вечна свобода

от дребни хора с плиткава душа,

разглеждащи света зад своя плет...

© Богдан Вълков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??