B1o1g1i1 (Богдан Вълков) B1o1g1i1 (Богдан Вълков)
14
May 14, 2014, 12:15 AM

Душата ми...

779 0 5

Душата ми навярно е вълчица

и скита се сега сред пустошта,

тя вие тихомълком през нощта

и иска да намери свойта пролет...

 

Една лети като бездомна птица,

посърнала от празна самота,

стреми се къмто своята страна,

но дълъг ще е още този полет...

 

Прегърбена е, сбръчкана старица

от глупост и житейска тегота,

тя броди изморена по света

и търси път широк, просторен, нов...

 

Жадува тя за своята любов,

за трайна, дълга, вечна свобода

от дребни хора с плиткава душа,

разглеждащи света зад своя плет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Вълков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0