B1o1g1i1 (Богдан Вълков)

"Среднощно" 🇧🇬

Нагазих с живота си здраво
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек, ...

B1o1g1i1

Poesía » Filosófica

2016-04-22T08:26:11+03:00 592

Откъслечните хора 🇧🇬

Откъслечните хора не предават,
не мразят, но в любов не се обричат.
Те идват днес, а утре заминават
и после във писма се преобличат.
Откъслечните хора те познават... ...

B1o1g1i1

Poesía

2014-08-06T00:14:06+03:00 530 1

Душата ми... 🇧🇬

Душата ми навярно е вълчица
и скита се сега сред пустошта,
тя вие тихомълком през нощта
и иска да намери свойта пролет...
Една лети като бездомна птица, ...

B1o1g1i1

Poesía » Filosófica

2014-05-14T00:15:39+03:00 778 5

Дали е животът това? 🇧🇬

Забързан животът тече си полека
и времето също така.
И хората, всеки във свойта пътека
по свойта едничка река.
Аз питам обаче, дали е животът ...

B1o1g1i1

Poesía » Filosófica

2014-04-26T21:28:26+03:00 587

Спомени 🇧🇬

Кажете ми,
къде изчезнаха
годините?
Ще може ли да ми ги върнете сега?
Аз помня ясно сиренето, ...

B1o1g1i1

Poesía » Otra

2014-04-23T20:46:48+03:00 585 3

"Римите" 🇧🇬

Аз не мога да бягам от римите.
Те са див, жизнерадостен ген.
Те, покрити с обвивка от думите
се зараждат дълбоко във мен.
И подобно на кръв в мойте вени ...

B1o1g1i1

Poesía » Filosófica

2013-01-13T10:57:45+02:00 646

Из записките на един мъртъв 🇧🇬

Прегърна ме, със устни знак
на устни мои тя остави.
"Довиждане" - аз казах пак.
"Довиждане" - ми отговори.
Престъпих къщния ни праг. ...

B1o1g1i1

Poesía

2012-11-08T20:27:00+02:00 667

"Прости ни!" 🇧🇬

Прости ни, Боже, туй, че не ценим
свободата, дето си ни дал тогава.
Че плюем всичко, без да се боим,
и теглилата наши тънат в забрава…
Нима за да цениш дори трохата, ...

B1o1g1i1

Poesía

2012-03-04T11:13:55+02:00 705 2

Последните думи на Апостола 🇧🇬

Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...

B1o1g1i1

Prosa » Relatos

2012-02-19T12:59:58+02:00 1.4K 2

Капитан Петко войвода 🇧🇬

С ръст висок, с много сили,
но кротък, мек и разсъдлив.
С нрав весел, с очи мили,
с мустаци буйни, в лице – красив.
Настане вечер и чува се песен ...

B1o1g1i1

Poesía

2012-02-16T15:42:08+02:00 3.4K

Майка и син 🇧🇬

Една жена с ръце корави,
от грижи – смръщено чело.
Тя красотата си остави
заради мен и моето тегло.
И колко пъти в тъмнината, ...

B1o1g1i1

Poesía

2011-12-06T06:14:31+02:00 7.2K 2

Мойта следа... 🇧🇬

Какво да правя аз на Земята?
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...

B1o1g1i1

Poesía » Filosófica

2011-12-05T15:40:01+02:00 987 9

Може това да са просто думи... 🇧🇬

Може това да са просто думи,
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите. ...

B1o1g1i1

Poesía » Otra

2011-03-04T22:24:40+02:00 780

Ден велик! 🇧🇬

Това беше ден, когато земята
Разтресе се чак до основи.
Всички посрещаха свободата
И сваляха тежки окови.
Червеният фес се смени с калпака, ...

B1o1g1i1

Poesía » Odas y poemas

2011-03-03T15:23:10+02:00 1.4K 3