dezmond (Дияна Иванова)
28 10
6 nov 2008, 12:16

Душата ми 

  Poesía
641 0 1
                          ДУШАТА МИ


   Душата ми е - погребение.
  На смъртния си одър в немощ вие.
  И сама сред лицемерие ехидно
  проси и проклина помирение
               и сладостна забрава.
  Невиждащи очи опипват мрака
  да зърнат, та макар за миг,
  най-свидното дете, което от мъката
  самотно се роди.
  Родилни болки,
                     сред неискреност родени,
 объркано отстъпват в куршумената тишина
 в спазми умъртвени.
 И отново погребалната мелодия отсича
                                                 с крясък: - "Край!"
 А нейде глас на оплаквачка
 безмислено ридай и нарежда;
 чернота пустинна в този погребален хаос.
 О, каква нелепа суетня!
 Отново погребение!
 А труповете къде и как да осветя!
 Душата ми - скитница несретна
 в дрипави одежди на вдовица,
                       при всеки божи празник
 в агония - отново и отново, пак и докога - се прощава
 с миражите на онова,
                                           което всеки с трепет
 от безсилното желание
                               преди да встъпи в нищото -
                                                                                        заклиня.

© Дияна Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??