Душата ми

6 nov 2008, 12:16

Poesía

712 0 1

ДУШАТА МИ
Душата ми е - погребение.
На смъртния си одър в немощ вие.
И сама сред лицемерие ехидно
проси и проклина помирение
и сладостна забрава.
Невиждащи очи опипват мрака
да зърнат, та макар за миг,
най-свидното дете, което от мъката
самотно се роди.
Родилни болки,
сред неискреност родени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата ми

Искате да прочетете повече?

Propuestas