Душата ми
890
0
1
ДУШАТА МИ
Душата ми е - погребение.
На смъртния си одър в немощ вие.
И сама сред лицемерие ехидно
проси и проклина помирение
и сладостна забрава.
Невиждащи очи опипват мрака
да зърнат, та макар за миг,
най-свидното дете, което от мъката
самотно се роди.
Родилни болки,
сред неискреност родени,
объркано отстъпват в куршумената тишина
в спазми умъртвени.
И отново погребалната мелодия отсича
с крясък: - "Край!"
А нейде глас на оплаквачка
безмислено ридай и нарежда;
чернота пустинна в този погребален хаос.
О, каква нелепа суетня!
Отново погребение!
А труповете къде и как да осветя!
Душата ми - скитница несретна
в дрипави одежди на вдовица,
при всеки божи празник
в агония - отново и отново, пак и докога - се прощава
с миражите на онова,
което всеки с трепет
от безсилното желание
преди да встъпи в нищото -
заклиня.
Душата ми е - погребение.
На смъртния си одър в немощ вие.
И сама сред лицемерие ехидно
проси и проклина помирение
и сладостна забрава.
Невиждащи очи опипват мрака
да зърнат, та макар за миг,
най-свидното дете, което от мъката
самотно се роди.
Родилни болки,
сред неискреност родени,
объркано отстъпват в куршумената тишина
в спазми умъртвени.
И отново погребалната мелодия отсича
с крясък: - "Край!"
А нейде глас на оплаквачка
безмислено ридай и нарежда;
чернота пустинна в този погребален хаос.
О, каква нелепа суетня!
Отново погребение!
А труповете къде и как да осветя!
Душата ми - скитница несретна
в дрипави одежди на вдовица,
при всеки божи празник
в агония - отново и отново, пак и докога - се прощава
с миражите на онова,
което всеки с трепет
от безсилното желание
преди да встъпи в нищото -
заклиня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дияна Иванова Все права защищены
