Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
29 abr 2016, 13:50

Душата ми

1.5K 1 4

Не бива да съм все нещастна

Да връщам спомени назад

На мъката да бъда съпричастна

Да не пребъде скръбният ми ад!

 

Трагичните несгоди изживявам

Близките обгръщам с топлина

Тревожни чувства разпилявам

Приятелства превръщам в светлина!

 

От трудности извличам си поука

По своя път мечтите ми поеха...

Проумяла и житейската наука

Душата ми живее от утеха!

 

Няма да прибързвам с лекота

От онзи склон на гордостта

Ще ме владее само верността

Спокойна да съм в старостта!

 

Построих си къща за душата

Без врати, прозорци и комин

Да не може да излиза топлината

Да я сгрява до амин!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0