Душата ми
Не бива да съм все нещастна
Да връщам спомени назад
На мъката да бъда съпричастна
Да не пребъде скръбният ми ад!
Трагичните несгоди изживявам
Близките обгръщам с топлина
Тревожни чувства разпилявам
Приятелства превръщам в светлина!
От трудности извличам си поука
По своя път мечтите ми поеха...
Проумяла и житейската наука
Душата ми живее от утеха!
Няма да прибързвам с лекота
От онзи склон на гордостта
Ще ме владее само верността
Спокойна да съм в старостта!
Построих си къща за душата
Без врати, прозорци и комин
Да не може да излиза топлината
Да я сгрява до амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
