Mimoza20 (Мария Николова)
120 778
Apr 29, 2016, 1:50 PM

Душата ми 

  Poetry » Phylosophy
1222 1 4

Не бива да съм все нещастна

Да връщам спомени назад

На мъката да бъда съпричастна

Да не пребъде скръбният ми ад!

 

Трагичните несгоди изживявам

Близките обгръщам с топлина

Тревожни чувства разпилявам

Приятелства превръщам в светлина!

 

От трудности извличам си поука

По своя път мечтите ми поеха...

Проумяла и житейската наука

Душата ми живее от утеха!

 

Няма да прибързвам с лекота

От онзи склон на гордостта

Ще ме владее само верността

Спокойна да съм в старостта!

 

Построих си къща за душата

Без врати, прозорци и комин

Да не може да излиза топлината

Да я сгрява до амин!

© Мария Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??