30 jun 2020, 8:02  

Душата ми... 

  Poesía
461 0 0
Душата ми...
Душата ми самотна,
отново пак ридай.
Нямам близки хора,
така ще е до край.
Децата са до време,
живеят своя си живот.
За родители нямат време,
не искат техния голгот.
Дилема нерешима,
щом не виждаш път...
Отново си в тунела, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??