30 jun 2020, 8:02  

Душата ми... 

  Poesía
271 0 0

Душата ми...

 

Душата ми самотна,

отново пак ридай.

Нямам близки хора,

така ще е до край.

 

Децата са до време,

живеят своя си живот.

За родители нямат време,

не искат техния голгот.

 

Дилема нерешима,

щом не виждаш път...

Отново си в тунела,

съдба на вечен кръстопът.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??