30 июн. 2020 г., 08:02  

Душата ми... 

  Поэзия
274 0 0

Душата ми...

 

Душата ми самотна,

отново пак ридай.

Нямам близки хора,

така ще е до край.

 

Децата са до време,

живеят своя си живот.

За родители нямат време,

не искат техния голгот.

 

Дилема нерешима,

щом не виждаш път...

Отново си в тунела,

съдба на вечен кръстопът.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??