Душата ми...
684
0
0
Душата ми...
Душата ми самотна,
отново пак ридай.
Нямам близки хора,
така ще е до край.
Децата са до време,
живеят своя си живот.
За родители нямат време,
не искат техния голгот.
Дилема нерешима,
щом не виждаш път...
Отново си в тунела,
съдба на вечен кръстопът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
