Душата ми е като скитница,
за нея няма сиво, по средата.
От черното към бялото се лута,
разкъсвана от полюсите, двата...
Душата ми, като безкрила птица,
като безпътница осиротяла
надянала е маската-апатия,
а вътре е разровена жарава!
На мене и на себе си омръзна,
със глас гробовен да се жалва.
Но въпреки това ще я обичам...
Това ще бъде малката ни тайна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse