14 окт. 2011 г., 12:21

Душата ми е като скитница

917 0 13

 

 

Душата ми е като скитница,

за нея няма сиво, по средата.

От черното към бялото се лута,

разкъсвана от полюсите, двата...

 

Душата ми, като безкрила птица,

като безпътница осиротяла

надянала е маската-апатия,

а вътре е разровена жарава!

 

На мене и на себе си омръзна,

със глас гробовен да се жалва.

Но въпреки това ще я обичам...

Това ще бъде малката ни тайна!

 

 

 

 

09.2011.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...