5 jun 2007, 13:15

ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА... 

  Poesía
984 0 22
 

Сама се скитам във безвремие,

безпътна, по-прозрачна и от сянка!

Лутам се във безконечното съмнение

и боря се да не усъмна  няма...

Замлъкнала от болки и  тегОби,

обезкървена, лунатична бродя...

Крещя и късам нощните окови

и... дишам свободата, все се моля...
да се откъсна от жестокото поредие,

на скука, суета и безпардонност...

Замряла страст и тихо ежедневие,

жигосват ме в неистова повторност!
Душата ми надскача кръговрата,

излита от бездушното творение...

Би вдъхнала и сили за преврата,

на дълбокото, разяждащо падение...


05.06.2007г.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??