5 jun 2007, 13:15

ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА...

  Poesía
1.1K 0 22
 

Сама се скитам във безвремие,

безпътна, по-прозрачна и от сянка!

Лутам се във безконечното съмнение

и боря се да не усъмна  няма...

Замлъкнала от болки и  тегОби,

обезкървена, лунатична бродя...

Крещя и късам нощните окови

и... дишам свободата, все се моля...
да се откъсна от жестокото поредие,

на скука, суета и безпардонност...

Замряла страст и тихо ежедневие,

жигосват ме в неистова повторност!
Душата ми надскача кръговрата,

излита от бездушното творение...

Би вдъхнала и сили за преврата,

на дълбокото, разяждащо падение...


05.06.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...