ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА...
Сама се скитам във безвремие,
безпътна, по-прозрачна и от сянка!
Лутам се във безконечното съмнение
и боря се да не усъмна няма...
Замлъкнала от болки и тегОби,
обезкървена, лунатична бродя...
Крещя и късам нощните окови
и... дишам свободата, все се моля...
да се откъсна от жестокото поредие,
на скука, суета и безпардонност...
Замряла страст и тихо ежедневие,
жигосват ме в неистова повторност!
Душата ми надскача кръговрата,
излита от бездушното творение...
Би вдъхнала и сили за преврата,
на дълбокото, разяждащо падение...
05.06.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
