Jun 5, 2007, 1:15 PM

ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА...

  Poetry
1.1K 0 22
 

Сама се скитам във безвремие,

безпътна, по-прозрачна и от сянка!

Лутам се във безконечното съмнение

и боря се да не усъмна  няма...

Замлъкнала от болки и  тегОби,

обезкървена, лунатична бродя...

Крещя и късам нощните окови

и... дишам свободата, все се моля...
да се откъсна от жестокото поредие,

на скука, суета и безпардонност...

Замряла страст и тихо ежедневие,

жигосват ме в неистова повторност!
Душата ми надскача кръговрата,

излита от бездушното творение...

Би вдъхнала и сили за преврата,

на дълбокото, разяждащо падение...


05.06.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...