Душата ми копнее за простор
Душата ми копнее за простор,
а свързана е здраво със земята.
Тя взира се в небесния ефир,
но някак си подрязани крилата са.
А иска ù се в миг да полети
като орела волен и свободен,
високо над земята да кръжи
и да усети ласката на повея.
Окъпана от слънчеви лъчи
високо на скалите да притихне,
оттам да рее поглед, да се възхити
на Земята ни безбрежна, необятна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados
