Душата ми копнее за простор
Душата ми копнее за простор,
а свързана е здраво със земята.
Тя взира се в небесния ефир,
но някак си подрязани крилата са.
А иска ù се в миг да полети
като орела волен и свободен,
високо над земята да кръжи
и да усети ласката на повея.
Окъпана от слънчеви лъчи
високо на скалите да притихне,
оттам да рее поглед, да се възхити
на Земята ни безбрежна, необятна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени
