6 мая 2009 г., 15:08

Душата ми копнее за простор

2.4K 0 27

Душата ми копнее за простор,

а свързана е здраво със земята.

Тя взира се в небесния ефир,

но някак си подрязани крилата са.

 

 

А иска ù се в миг да полети

като орела волен и свободен,

високо над земята да кръжи

и да усети ласката на повея.

 

 

Окъпана от слънчеви лъчи

високо на скалите да притихне,

оттам да рее поглед, да се възхити

на Земята ни безбрежна, необятна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Романтична е душата ти - лети нависоко!
    Прекрасен стих - вдъхновяваш ме!
    Поздравления!
  • Освободи се...Земното,материалното ни оковава
  • Душата ми копнее за простор,

    а свързана е здраво със земята.

    ... едва ли... при положение, че сте дарена с такъв талант- не мисля, че "свързана е здраво със земята". Хареса ми много!
  • Желая сбъднати копнежи, щедра притихнала от щастливо имане радост и полет на пълното с обич сърце. Мила Ани,Бъди!!!
  • Размах ти желая! Ваше Благородие

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...