Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
1 jul 2007, 9:28

Душата ми – отворена врата

  Poesía
2.3K 0 16
 

Защото съм безплътна неизказаност,

не ме задържат четири стени.

Вселената, когато стане тясна,

в едно сърце, без болка, се побирам.


На цвят съм много нежно-песенна,

вкусът ми е тръпчив, като земята,

уханието ми - на бриз предесенен,

докосването ми - лъч от зората.


Душата ми - отворена врата,

зад нея - още светеща жарава...


Ако не си готов да сринеш всички граници,

да бъда с теб, недей си пожелава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0