Защото съм безплътна неизказаност,
не ме задържат четири стени.
Вселената, когато стане тясна,
в едно сърце, без болка, се побирам.
На цвят съм много нежно-песенна,
вкусът ми е тръпчив, като земята,
уханието ми - на бриз предесенен,
докосването ми - лъч от зората.
Душата ми - отворена врата,
зад нея - още светеща жарава...
Ако не си готов да сринеш всички граници,
да бъда с теб, недей си пожелава!