1.07.2007 г., 9:28 ч.

Душата ми – отворена врата 

  Поезия
1763 0 16
 

Защото съм безплътна неизказаност,

не ме задържат четири стени.

Вселената, когато стане тясна,

в едно сърце, без болка, се побирам.


На цвят съм много нежно-песенна,

вкусът ми е тръпчив, като земята,

уханието ми - на бриз предесенен,

докосването ми - лъч от зората.


Душата ми - отворена врата,

зад нея - още светеща жарава...


Ако не си готов да сринеш всички граници,

да бъда с теб, недей си пожелава!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??