"Душата ми плаче за бяло"
Душата ми плаче за тяло,
с което в едно да се слее.
Душата ми дава се цяла,
песен последна да пее.
Душата ми всичко твое обича,
не може сама да живее.
Душата ми в обич се врича,
във всяка мисъл за теб да копнее.
Душата ми изгаря до бяло
и насън твоя плам да владее.
Душата ми плаче за бяло,
с чистия сняг да се грее.
© Таня Иванова Todos los derechos reservados